ЗДРАВЕЙТЕ!

КОЛКО ВРЕМЕ ДА ИЗЧАКАМЕ ПРЕДИ ДА СКЛЮЧИМ  БРАК?
November 28, 2014
Шаферски рокли – тенденции 2016
May 13, 2016
Show all

Хей, Хей, Хей,

ЗДРАВЕЙТЕ!

Знам, че мина доста време от последната статия, но … просто така се получи :). Ще се постарая да не се повтаря :).

Та така, след толкова дългото ни отсъствие, от няколко дни се чудя като как да започна отново, как да възобновя постовете в блога ?!? Накрая реших да послушам интуицията си и собствените си убеждения. И макар този блог да бе замислен като фирмен, тематичен блог, а не като персонален такъв, аз ще се опитам да намеря балансът между двете и да направя фирмения ни блог малко по личен и емоционален. А какъв по-добър начин да го направя от това да ви разкажа малко за себе си 🙂

Казвам се Петя. Родена съм и съм израснала в Смолян, в Родопите и се гордея с това. Израснах в здраво семейство, което ми даде перфектно възпитание и ме научи да съм на първо място ЧОВЕК.

Средното си образование получих в Езиковата гимназия в града, където научих два чужди езика (английски и немски), което отчитам като голям капитал, защото ми служат и отварят много врати и до днес. Един от най-важните уроци, които получих там и който помня и до днес е едно изречение на учителката ми по литература. Тогава в контекста на опитите на класа да преписва, тя каза: “Деца, запомнете, за всяко нещо има два начина да се направи – труден и лесен! … Предимството на лесния е само, че е лесен!!!” Още тогава ми стана ясно, че говореше за живота изобщо. И тъй като при мен нещата в живота никога не се получават лесно, а с много труд, винаги съм вярвала, че “на лесния начин единственото предимство е че е лесен”.

Висшето си образование завърших във Варна – Икономически Университет Варна, специалност Международни икономически отношения. Като най-ценни резултати от образованието си в ИУ Варна, бих отчела добавянето на още един чужд език (руски) и супер важните контакти с много и различни хора. Най-важния урок, който получих в университета беше този от г-н Атанасов, който в една от лекциите си ни каза така: “Аз няма да ви чета учебниците, аз няма да ви диктувам теориите, тях вие можете да прочетете сами! Аз искам да ви науча да мислите, да търсите, да действате!”. Той ни насърчаваше да сме креативни и да мислим както се казва outside the box и според мен успя.

Работих през цялото време докато учих, предимно в сферата на туризма. Така към момента на завършването си вече имах почти 4 години трудов стаж и по-важното истински опит в работата с хора, от една страна в работата с клиенти и от друга като част от голям екип. Още на 22 години ми се наложи да се науча да бъда и ръководител на екип. Така се научих да балансирам, научих се да бъда дипломатична, мисля че се научих да бъда по-зряла.

След като завърших бакалавърската си степен, записах и магистърска такава, специалност Международен Бизнес. А след като завърших и нея, животът ми предложи възможността да работя в областта на онлайн търговията. Беше приятно и интересно, но ми липсваше личният контакт с хората, общуването, динамиката и не след дълго се завърнах на пазара на труда. Шансът ме върна отново в сферата на туризма, в една туристическа агенция, част от голям холдинг с много и различни по своя характер и естество фирми. През следващите три години и половина работих като Мениджър продажби в туризма. Научих много, мисля че и допринесох много за фирмата (колкото и нескромно да звучи).

Може да се каже, че за мен всичко се промени и в личен и в професионален план, когато срещнах сродната си душа :), или по-точно когато осъзнах, че съм я срещнала, защото се оказа, че от години е била до мен :). Да, знам, звучи банално и лигаво, но беше точно така. Та, след само 6 месеца заедно, той ми предложи :). Работата ми, обаче, бе толкова стресова и натоварена, че наистина нямахме време дори да помислим за сватба. Докато един ден не реших, че има и по важни неща от работата, че човекът до мен, семейството, приятелите, аз самата сме по-важни. И така реших, че трябва да забавя темпото, че трябва драстично да променя професионалните си навици и живота си като цяло. Напуснах работа. И след един месец вдигнахме голяма, забавна, незабравима сватба, за каквато и двамата мечтаехме. Всичко по организацията свършихме сами, но никога нямаше да успеем без приятелите си и без правилните познати :).

Резултатът от работата ни по сватбата ни, реакциите на хората, чувството да държиш в ръцете си и да виждаш реално пред себе си резултатът от труда си, бяха напълно нова емоция за мен. Така реших, че искам да се занимавам с това, а половинката ми ме подкрепи. Последва почти половин година колебания и чудене, все пак бях учила за друго, бях натрупвала трудов стаж в съвсем друга област. Беше рисковано и неизвестно…

… но се решихме и стартирахме, въоръжени с много вяра и ентусиазъм.

Няма да ви лъжа, в България е наистина много трудно да стартираш малък бизнес, бюрокрацията е голяма, всичко става бавно. Още повече когато говорим за сватбени услуги и сватбени агенции, хората са недоверчиви и предубедени.

И все пак не се отказахме и макар и бавно нещата се случват. Всеки ден е ново приключение, всеки клиент нов учител. Доволните клиенти са ни приоритет, а личното отношение и вниманието към детайла са неотменна част от работата ни.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *